Често ми се случва да успявам да олицетворявам себе си, или по-точно моментното си състояние и чувства благодарение на музиката. Може би защотото от малка се занимавам с музика и винаги съм гледала на нея от по-различен ъгъл.
   Има една много хубава мисъл, която гласи, че "Когато сме весели, слушаме ритъма на музиката, но когато сме тъжни разбираме смисъла на текста й.". Ако можеш да вникаш във всеки кик, звук и като цяло синхронизирането на всички звуци, съставящи един инструментал, ти ще можеш да разбереш какво е искал да пресъздаде композитора в момента, в който е писал "бийт-а". По същия този начин е лесно да се разбере и дали когато певицата или певеца пее текста, той влага чувство или го пее, защото трябва.
   Може би това е причината да съм привърженик на хип-хоп културата. Единственият стил, в който има толкова артисти, които предпочитат да пишат текстовете си сами, за да пресъздадат истинска изживяна история. Някои от тях дори пишат и музиката си.
   В моя свят е много по-лесно да се изразят чувствата и емоциите чрез песни- било то когато съм тъжна или весела. Обичам да пиша музика- да я излагам на показ-не...но изливайки мастило по белите листа, аз се освобождавам от негативната енергия. Изключение прави ако навън е топло и вали дъжд- както бях написала в преден пост :D
   Вие обичате ли да изразявате себе си с музика или ако "да"- какъв е вашият стил на изразяване? :)