youtu.be/22d_AcaRs8M - на фона на тази песен искам да започна първия си пост 
 Случвало ли ви се е да се чувствате излишни там, където сте били незаменими... и има ли точен момент, в който трябва да си тръгнеш преди и последната капка достойнство да се е изпарила?
Нормално ли е да даваш всичко от себе си, да обичаш с цялото си сърце, усмивката на някого да те интересува повече от вашата собствена? А насреща да получавате грешка след грешка... въпреки това да прощавате, да показвате правилния път...и така докога?

Нима любовта е нещо, от което боли повече, отколкото да носи щастие? А максимата "Когато любовта се окаже съдба- това е щастие" , вярна ли е. Само тогава ли ще бъдем истински щастливи??! А ако съдбата ни е обърнала гръб?